Токсична позитивност: Тъмната страна на положителните вибрации

Сега, тези които попадате тук за първи път, не си мислете, че съм някаква мрънкаща негативно настроена лелка. Напротив! Споделяйки тази статия искам да ви покажа колко много всъщност вярвам в положителните вибрации и усмихнатото отношение към живота.

Въпреки че със сигурност има много какво да се каже за слънчевото отношение възможно е и да предозирате отвратително сладкия нектар от баналности като „всичко е страхотно!“

Тази статия ще разгледа тъмната страна на тенденцията „позитивни вибрации“ (наречена не случайно токсична позитивност), как нейната прекомерна употреба причинява вреда и всъщност води до самото страдание, което цели да унищожи.

Всичко, което си заслужава в живота, се печели чрез преодоляване на свързания с него негативен опит. Всеки опит да избягате от негативното, да го избегнете или да го потушите или заглушите, води само до обратен ефект. Избягването на страданието е форма на страдание. Избягването на борбата е борба. Отричането на провала е провал. Скриването на това, което е срамно, само по себе си е форма на срам. 

Марк Менсън, автор на "Тънкото изкуство да не ти пука"

Какво е токсична позитивност?

Определят я като прекомерно и неефективно супергенерализиране на щастливо, оптимистично състояние във всички ситуации. Процесът на токсична позитивност води до отричане, минимизиране и обезсилване на автентичното човешко емоционално преживяване.

Както и всяко друго нещо, правено или използвано в огромни количества, когато позитивността се използва за прикриване или заглушаване на нашия опит, тя става токсична и вредна. Недопускайки съществуването на определени чувства, ние изпадаме в състояние на отричане и потиснати емоции. Истината е, че ние сме ... хора. Ставаме ревниви, ядосани, негодуващи и алчни. Понякога животът може просто да е гаден. Като се преструваме, че имаме „положителни вибрации през целия ден“, ние отричаме валидността на всяко истинско човешко преживяване.

Разбира се, няма нищо лошо в показването на позитивност, оптимизъм и благодарност - тези черти помагат на хората да процъфтяват. Положителността става проблемна само когато се използва, за да отхвърлим отрицателните емоции - например ако отговоряме на споделено страдание с „Всичко е с причина." или „Просто се опитай да мислиш позитивно!“

Признаци на токсична позитивност

По-долу са дадени някои общи изрази и преживявания на токсична позитивност, за да ви помогнат да разпознаете как се проявява в ежедневието ни.

• Скриване/маскиране на истинските ни чувства
• Опитваме се „просто да продължим“ чрез стъпкване/отхвърляне на емоция(и)
• Чувство за вина, че чувстваме това, което чувстваме
• Минимизиране на преживяванията на други хора с цитати или изявления като „чувствай се добре“.
• Опитвайки се да дадем на някого перспектива (напр. „можеше и да е по-лошо“), вместо да потвърдим емоционалното му преживяване
• Засрамване или наказване на другите за изразяване на разочарование или нещо различно от позитивност
• Замазваме нещата, които ни притесняват с „Така е трябвало да стане“

Защо токсичната позитивност е вредна за нашето здраве

Предпочитам да бъда цял, отколкото добър. 

Карл Юнг 

Срам

Да наложиш положителен поглед върху болката означава да насърчиш човек да мълчи за борбите си.

Повечето от нас не искат да ни възприемат като пречка или „лоши“, така че когато изборът е между А) да бъдем смели и честни или Б) да се преструваме, че всичко върви чудесно, може да се изкушим да приемем последното.

Авторът и изследовател Брене Браун учи в няколко от своите книги, презентации и интервюта, че енергийният източник на срама е мълчанието, тайната и преценката. С други думи, където има криене, тайни и отричане, срамът обикновено е на мястото на водача.

Срамът осакатява човешкия дух и е едно от най-неприятните чувства, които можем да изпитваме. Често дори не знаем, че изпитваме срам.

Ето улика как да разберете, че е там - запитайте се: 

„Ако знаеха __________ за мен, какво биха си помислили?“ или „Нещо, което не бих искал светът да знае за мен, е _______________.“

Ако можете да попълните това празно място с ВСИЧКО, независимо дали е ситуация, чувство или преживяване, има голяма вероятност да изпитвате не малка доза срам от това.

Потиснати емоции

Няколко психологически проучвания ни показват, че скриването или отричането на чувства води до повече стрес върху тялото и/или увеличени трудности при избягване на тревожните мисли и чувства (вижте тук, тук и тук - на английски).

В едно проучване, например, участниците в изследването били разделени на две групи и им били показани смущаващи филми за медицински процедури, докато техните реакции на стрес били измервани (напр. сърдечен ритъм, разширяване на зениците, отделяне на пот...).

Едната група била помолена да гледат видеоклиповете, докато оставят емоциите си да се покажат, докато втората група субекти били помолени да гледат филмите и да се държат така, сякаш нищо не ги притеснява.

И познайте какво? Участниците, които потискали емоциите си (държали се така, сякаш нищо не ги безпокои), имали значително по-голяма физиологична възбуда (Gross and Levenson, 1997). Емоционално потискащите може да са изглеждали хладни и спокойни, но стресът отвътре избухвал!

Тези видове проучвания показват, че изразяването на широк спектър от емоции (дори не толкова положителните), наличието на думи, за да опишем как се чувстваме и израженията на лицето, които да изразят какво чувстваме (да, това може да означава и плач) ни помагат да регулираме нашите реакции на стрес.

Когато не искаме да покажем част от себе си ние с ясно съзнание създаваме фалшив образ за света. Това лице понякога може да изглежда весело, с щастлива усмивка, заявявайки: „Всичко се случва с причина, това е, каквото е.“ Когато се крием така, ние отричаме нашата истина. Истинската истина е, че понякога животът може да боли. Ако сме ядосани⁠ - и не признаваме или изразяваме гневните си чувства - те се заравят дълбоко в тялото ни. Както е описано по-горе, потиснатите емоции могат по-късно да се проявят в тревожност, депресия или дори физическо заболяване.

Важно е да признаваме реалността на нашите емоции, като ги вербализираме и изхвърлим от телата си. Това ще ни поддържа разумни, здрави и ще ни освобождава от напрежението, породено от потискането на истината. След като почетем чувствата си, ние прегръщаме ВСИЧКО в себе си - доброто, лошото и грозното. А приемането на себе си такива, каквито сме, е пътят към стабилен емоционален живот.

Изолация и други проблеми в отношенията

Отричайки нашата истина, ние започваме да живеем неавтентично със себе си и със света. Губим връзка със себе си, което затруднява другите да се свържат и да имат връзка с нас. Може да изглеждаме несломими отвън, но отвътре сме просто уплашени малки плюшени мечета, които копнеят за прегръдка.

Случвало ли ви се е да бъдете около щастливо озъбен сладникав тип човек, от онези „просто мисли позитивно“? Доколко ви е удобно да разкривате душевните си терзания и дълбоките емоции, които изпитвате?

Въпреки че този човек може да има най-добрите намерения на света посланието, което безсмислено изпраща е „само добри чувства са позволени в мое присъствие“. А това прави наистина трудно да се изрази нещо друго освен „добро настроение“ около него. И в крайна сметка вие се съобразявате с подразбиращите се правила на „Мога да бъда само определен вид човек около теб, не мога да бъда себе си“.

Връзката със себе си се отразява и във връзката, която имаме с другите. Ако не можем да бъдем честни за собствените си чувства как някога ще можем да задържим около себе си някой друг, който изразява истински чувства в наше присъствие? Създавайки един фалшив емоционален свят ние привличаме още повече фалшивост, което пък води до фалшива интимност и повърхностни приятелства.

Как да обработваме емоциите и да оказваме подкрепа

Хората, които излъчват позитивизъм и игнорират негативността, често имат добри намерения. Могат дори да са уверени, че предлагат насърчение и подкрепа или може да не знаят какво да кажат по време на труден разговор и да кажат грешното нещо.

Въпреки че токсичната позитивност може да не е злонамерена, тя все пак може да бъде непродуктивна и нараняваща. Хората може да се чувстват така, сякаш емоциите им са отхвърлени или че другият човек не разбира, не го е грижа или съчувства. Това може да им попречи да бъдат уязвими и да споделят в бъдеще.

Връзките са изградени върху уязвимост, доверие и автентичност. Ключово е да разберете как да признавате и подкрепяте емоционалните преживявания на другите хора.

Как да избегнем изразяването на токсична позитивност?

За да избегнем токсичната позитивност е нужно да се опитаме да признаем, приемем и преформулираме негативните емоции. Вместо да казваме „Мисли позитивно“ нека е нещо като „Нормално е да се чувстваш така. Как мога да ти помогна?" Същият подход може да се прилагаме и към нашите собствени мисли.

Ако постоянно имате проблеми в тази област може би си струва да проучите темата с терапевт. Например, чувствате ли вина или срам за определени емоции? Избягвате ли конфликти на всяка цена? Липсва ли ви увереност в способността ви да решавате проблеми? Тези въпроси и други могат да разкрият причините за тези тенденции и уменията да ги промените.

Как можем да обработим трудни емоции?

Признавайте чувствата си пред себе си; опитвайте се да ги изследвате с любопитство и приемане, а не с преценка. Много помага писането в дневник, споделянето с доверен приятел или член на семейството. Проучете откъде идват тези чувства и какво означават; създаване на смисъл може да помогне на хората да приемат трудни емоции и да изградят устойчивост. След това помислете как бихте могли да промените ситуацията. Междувременно уменията за справяне като внимателност, дълбоко дишане и водене на дневник ще са от огромна помощ. Ако е необходимо, потърсете помощ и от специалист по психично здраве.

Как можем да потвърдим нечии негативни емоции?

Признаването и утвърждаването на емоционалните преживявания на тези, на които държим, е едно от най-полезните неща, които можем да направим за тях. Ако някой се бори, примерите за валидиращи и подкрепящи отговори включват:

• „Съжалявам, че трябва да преминеш през това.“
• „Има ли нещо, с което мога да бъда полезен/а?“
• „Тук съм за теб, независимо от всичко.“
• "Бъди добър/а към себе си."

Как да превърнем токсичното в позитивно

Препишете това в дневника си, повтаряйте си го докато стане нормалния ви начин на реакция. Така ще бъдете полезни не само на тези около вас, но и на себе си.

Как да помогнете на човек, който отрича негативните си емоции?

Ако токсичната позитивност засяга някого до такава степен, че той отрича важна информация (като малтретиране във връзка) добре е  да споделите притесненията си. Обяснете, че неговата позитивност може да граничи с отричане. Подгответе няколко примера, за да можете да обсъдите конкретни случаи и да демонстрирате модела на поведение. Бъдете нежни и спокойни и подчертайте, че повдигате темата, защото ви е грижа.

В заключение

Да бъдем здрави човешки същества включва да осъзнаваме себе си и как се проявяваме в света. Ако разпознавате себе си като предавател на токсична позитивност време е да я отрежете. Не наранявайте себе си и хората, на които държите най-много, като настоявате за този начин на мислене. Вместо да практикувате токсична позитивност се стремете към баланс и приемане както на добрите, така и на лошите емоции. 

Ако сте повлияни от токсична позитивност моят съвет е да поставите здравословни граници с всеки, който дава преценка на автентичния ви опит и ви казва каква да е вашата истина.

Получаваме само един шанс за този красив, болезнен, несъвършен живот... прегърнете го изцяло и ще пожънете наградите на изобилната жизненост.

Очаквам те усмихнатата страна на Живота

Източници: psychologytoday.com, thepsychologygroup.com

Събра, преведе и редактира за вас: Happy DO