Привет, аз съм Дора

или просто DO /идва от just do it/. Това име ме намери в един повратен момент от живота ми, хареса ми как звучи и го приех с цялото му звучене и сила.

През далечната 2001 годината излязох за първи път в чужбина. Бях за 40 дни в Гърция, после за 40 дни в Италия и накрая се установих за почти 9 год. в Португалия. Тогава разбрах, че мога да се справям по-добре от мъжа до мен с интеграцията, че уча бързо чужди езици, че не си оставям магарето в калта, че имам право и мога да го отстоявам да бъда приемана за равна, че ако съм в чужда страна не означава, че съм друга категория човек или че знам и мога по-малко. Научих много и за хората, за човешките взаимоотношения, за приятелствата, за срещите и разделите и за това, че всичко, което идва в живота ни е с причина.

През 2009 година се върнахме в България - беше започнала поредната финансова криза.

Аз изживявах и лична такава. Ценовият шок ни блъсна като с парен чук. Минахме през доста търсения за реализация и създаване на устойчив начин за съществуване. Докато не дойде 2011-та и не създадохме семейният ни бизнес с производство на дървени сувенири на едро. Това начинание ми позволи да опозная прекрасни места в страната ни, които не подозирах, че съществуват. Позволи ми и да се сблъскам с много и различни хора, които ме "научиха" как да не се отказвам, да съм упорита и да вярвам в това, което правя.

И така до март 2020-та, когато ни затвориха всички у дома

След първоначалното отричане, преминавайки през страх, гняв, ступор, приемане и осъзнаване реших, че няма смисъл да дълбая дъното на депресията и за 40 дни създадох и пуснах на бял свят BoxLove - Кутийка Любов. Моят спасителен остров /всъщност повече ваш/ - изненадъци от разстояние за близки и приятели, които са далеч от нас. Начин, по който да кажем "Обичам те! Липсваш ми! Мисля те! Благодаря!" с подарък, създаден специално по "профила" на получаващия го. Не бях измислила топлата вода, но вложих много от непрофесионалните ми знанията по психология, нумерология, астрология ... Така тези уникално лични изненадъци носят много сълзи от щастие.



И като споменах "щастие"

... пак по това време, през 2020-та, случайно уж /няма случайни неща!/ попаднах на едно предизвикателство #100днищастие. Направих го с няй-голямо удоволствие. Понякога ми липсваха щастливи моменти и се наложи да си ги създавам - така се родиха активните карти с малки, лесни и приятни случки за интересен живот. Докато правех предизвикателството споделях в социалните ми профили, но все нещо ме човъркаше отвътре - ами ако ги загубя тези моменти. В края, на стотния ден, вече бях решила, че трябва да има Дневник на Щастието. След много премисляне, осмисляне и промени това се случи, за да се появи през август 2022 тайният дневник на един интересен живот, по познат днес като ДневникЪТ.


Но как да си щастлив ако не си отделяш време за това?


Съвсем логично беше да се появят и планерите - личните и бизнес такива. Който ме познава лично знае колко съм обсебена от всякакви бележки, тефтери, тетрадки, записки и .... всичко свързано с писане. В семейният ни бизнес работехме по метода  Канбан много преди да научим какво точно представлява.

И така малко по малко, но сякаш съвсем в реда на нещата, се роди системата за щастие: 

Щастие
Увереност
Растеж
Охолство



Щастието


Да бъдем щастливи означава да не бъдем жертва на проблемите си, а да се превърнем в автор на житейската си история. Да развиваме уменията си,  да целеполагаме уверено и да управляваме времето си. Да ползваме планер.

Да бъдем щастливи означава да пребродим пустините извън себе си, но да сме способни да откриваме оазиса, скрит в душата ни. Всяка сутрин да благодарим на Вселената за чудото на живота. Да си водим дневник.

Да бъдем щастливи означава да не се страхуваме от собствените си чувства. Да можеш да говорим сами със себе си. Да имаме смелост да чуем „Не“. Да имаме сили да понесем критиката, дори тя да е несправедлива. Да целуваме децата си, да се радваме на родителите си и да изживяваме приятни моменти с приятелите си, дори когато ни нараняват.

Да бъдем щастливи означава да покажем веселото, свободно и непринудено дете, което живее във всеки от нас. Да сме достатъчно зрели, за да кажем: „Сгреших“. Да притежаваме дързостта да кажем: „Прости ми“. Да имаме чувствителността да изразим: „Имам нужда от теб“. Да можем да кажем: „Обичам те". Активната книжка с предизвикателства за личностно развитие може да е ваш верен приятел в това пътешествие.

За това е добре да можем да си доставяме моменти на щастие винаги и по всяко време. Стига да знаем как и да го правим редовно.