Какви хора срещаш в живота си?
От известно време наблюдавам едно любопитно „съвпадение“: хората, които срещам, все по-често знаят къде са днес, накъде гледат след месец и какво искат да са след година. Не, не е нов лунен ритуал и не е трик в календара. Просто започнах да уцелвам моята си честота. И като по радиото, когато настроиш канала, магически изчезват пращенето и чуждите станции.
Вярвате или не, свързвам това с моето собствено състояние: повече яснота, повече посока, повече фокус. Когато в мен има ред, идват хора, с които разговорът тече, сроковете не се гонят, а се договарят, и „не знам“ се превръща в „нека проверя и да ти върна“. Подобното привлича подобно. Чували сме го хиляда пъти, но ние, хората, обичаме да цъкаме с език и да вярваме, че при нас е „по-особено“. Риторичен въпрос: колко от нас наистина поглеждат кой се появява на пътя им и какво носят тези срещи като знак?
Когато съм разпиляна, срещам разпилени хора, като онзи клиент, който „само питa“, но изчезва; куриерът, който идва, когато съм в банята; имейлът, който „уж“ чака отговор от… март. Когато съм подредена, се случват чудеса от простота: касиерка, която ми намига „спокойно, ще стане“; партньор, който сам предлага следваща стъпка; дори „случайните“ покани са в правилната посока. Сякаш градът е един голям магазин за огледала и навсякъде ме дебне моето си отражение, само че усмихнато, на висок ток и с добре подравнени задачи.
Най-ценното в тези срещи не е да са перфектни, а да са четливи. Забелязваш ли ги? Кой ти носи лекота и яснота, кой шум и недоизказаност? Кой казва „да“ и действа, и кой казва „да“, но всъщност има предвид „ако звездите се подредят и ретроградният Меркурий се извини лично“? Кой задава смислени въпроси и кой те превръща в безплатен Google?
С времето осъзнах още нещо: не е нужно да натискам хората да се впишат в моята честота. Достатъчно е аз да съм си там, на канала на яснотата. Тогава едни тихо си тръгват (и благодаря), а други се появяват толкова естествено, че се чудя как сме живели на различни вълни допреди седмица. И не, това не е мистика. Това е хигиена — на вниманието, на времето, на думите. Малко като да си подредиш бюрото: не прави магия, но странно как започваш да намираш всичко.
Няма да давам манифести за осъзнатост, майндфулнес и израстване. Не че не мога и това. Просто ми се иска да ви оставя с тази мисъл: настройката вътре е поканата навън.
А ако усетиш, че ти идва в повече и ти трябва тиха дясна ръка да подреди бекофиса ти, аз мога да помогна.
Сподели в коментар какви хора срещаш в живота си.
