Защо най-добрият фурнаджия не иска да стане милионер

Свободата да си избереш тежестта или какво научих от един стар сливенски майстор-пекар

Започнах бизнеса си, защото исках свобода.

Свобода да не ставам с аларма, да работя от лаптопа си докато гледам Карандила и Сините камъни и да нямам шеф, който да ми казва кога мога да изляза в отпуск.

И знаеш ли какво? Моят бизнес ми дава точно това. Имам „дигиталната свобода“ да бъда там, където искам и така, както искам.

Но напоследък започнах да усещам, че тази свобода е малко... прозрачна. Сякаш е две измерения, а аз живея в третото.

Нека ти разкажа една история от нашето „тук и сега“.

Парите, които остават на тезгяха

Преди време се заговорих с един стар майстор-фурнарджия тук, в Сливен. Човек, чиито ръце са побелели от брашно през последните 40 години. Неговите милинки са легенда. Хората се редят на опашка в 5 сутринта, а ароматът се носи по цялата улица.

Гледах го как работи и в главата ми веднага се завъртяха схеми: Защо не направи франчайз? Защо не го превърне в голяма верига? С неговото име и качество, можеше да е в София, Пловдив, дори в чужбина. Защо не си опече "голямата баница".

Той има малка, задимена фурна. Няма профили в социалните мрежи. Няма онлайн поръчки. Дори няма табела с работно време - всички просто знаят кога хлябът е горещ.

И така, попитах го. Защо не прави нещо, за да порасне?

Той ме погледна, избърса ръце в престилката си и каза нещо, което буквално ме закопа:

“Момиче, аз мога да нахраня целия свят, но тогава няма да знам името на нито един от тези, които ядат хляба ми. Сега знам коя баба за кой внук купува и кой съсед обича кората по-препечена. Това не е просто хляб. Това е моето място в този град.”

Стойността на това да бъдеш „тук“

Това, което този майстор е разбрал отдавна, а аз тепърва осъзнавах, е че онлайн светът е невероятен, но е малко „кух“.

Мога да изпратя мейл до стотици жени в цял свят. Мога да видя цифрите в дашборда си колко са отворили, колко са кликнали. Но мозъкът ми не знае как да прегърне един клик.

Да, работя с невероятни клиентки от цяла България. Градим техните системи, подреждаме техния хаос. Но когато затворя лаптопа, аз все още съм тук, в моя град.

Осъзнах, че ако целият ми принос е само през екрана, психиката ми започва да страда. Липсва ми „тежестта“ на реалното присъствие.

Как подхождам към това днес

Вдъхновена от този майстор и от нуждата ми да „фигурирам“ (както си говорихме за „Ф“-то във Февруари), започнах да отделям време за проекти, които не са „скалируеми“.

Например, когато помагам на местен бизнес тук, в Сливен, да подреди своите процеси - не го правя само за хонорара (понякога и без). Правя го, за да видя резултата на живо. За да мина покрай обекта им и да видя, че хората работят с усмивка, защото хаосът им е изчезнал.

Това е моят еквивалент на доброволчеството. Използвам ума си, за да помогна на общността, в която се събуждам всяка сутрин.

Истинската свобода

Разбрах, че истинската свобода не е в това да нямаш ангажименти. Не е в това да си „цифров номад“ без корен.

Истинската свобода е в това да си свободен да избереш своите котви. Да избереш структурите, които ще те държат здраво на земята, докато вятърът около теб всеки ден размята спомени, усмивки и желания.

Светът навън е доста шумен и несигурен в момента. Мисля, че да пуснеш корен в местната си общност, да помогнеш на една жена до теб да подреди бизнеса си, да бъдеш „майстор“ на своето място - това е най-висшата форма на свобода.

Храна за размисъл: Коя е твоята „местна котва“? Има ли нещо в реалния ти свят, което ти носи повече удовлетворение от поредния лайк в Instagram?

С уважение към твоя Momentum.